25 август 2016

Бруней

Бруней е миниатюрна държава, заемаща нищо и никакви си 5 хиляди квадратни километра на остров Борнео и с население колкото Пловдив, повечето от което - мюсюлмани. Вероятно е попадала на радара ти с новини за несметното богатство на абсолютния монарх и същевременно министър-председател (демек по-големец и от Бойко) султан Хасанал Болкия. Щото в морето има несметни залежи от нефт и газ, но може и да е, защото е премъдър и прогресивен владетел, кой да знае. Знамето пък може да си мяркал на откривания на Олимпийски игри, току преди да се появи българската делегация, поради азбучни причини. А то е красиво, нещо което за пръв пък казвам, откакто списвам блога, но и с малко куриозна символика.


В Югоизточна Азия жълтото е традиционен символ на монархията. През 1906 г. към него са добавени бяла и черна диагонални ивици, като бялата е по-широка, които символизират съответно първият и втори министър на Бруней. С приемането на конституцията през 1959 г. върху флага изгрява и държавния герб. Отгоре надолу той съдържа знаме, церемониален парасол, крила, символизиращи защитата на мира и справедливостта, длани, означаващи обещанието на правителството да се грижи за благоденствието, ислямски полумесец, върху който на арабски е пише Служи с Божията помощ, и лента с още един надпис с официалното име на държавата Бруней Дарусалам, което се превежда като Бруней, дом на мира.

18 август 2016

Бежански отбор


За пръв път тази година на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 10 спортиста се състезават от името на т. нар. Бежански отбор. Техен флаг е флага на Международния олимпийски комитет, а химн - Олимпийския химн. Организацията Бежанска нация иска да промени това и създава собствен флаг и химн за Бежанския отбор. Дизайнер на флага е живеещата в Амстердам сирийка Яра Саид, която се е вдъхновила от цветовете на спасителните жилетки - малко тъжен символ на надеждата и спасението за онези, които имат късмета да оцелеят при преминаването на Средиземно море, и каквато е носила самата Яра. Ярко оранжево с една черна лента - достатъчно просто, силно като символизъм и ясно като послание. Едва ли МОК ще го приеме официално, поне не и до края на игрите, но е важно, че го има.




15 август 2016

Бразилия

Не че имам повод за да стигна до любимата Бразилия, но като има такива хубави Олимпийски игри в Рио в момента, защо това да не се случи сега.


Флагът на Федерална република Бразилия е приет 19 ноември 1889 г. по предложение на Раймундо Тешейра Мендес, който е автор на дизайна заедно с Мигел Лемос, Мануел Перейра Рейс и Десио Вилярес. Състои се от зелена основа, върху която има жълт ромб, върху който е разположен син кръг с извита лента и мотото "Ordem e Progresso" и 27 бели звезди. А сега по-подробно. Всъщност доста по-подробно.

Зеленият флаг с жълт ромб е наследен от флага на Бразилската империя. Точно така - през 1808 г. Жуау VI бяга от наполеоновите войски, нахлули в Португалия, в Бразилия и прави Рио де Жанейро столица на Обединеното кралство на Португалия, Бразилия и Алгарве, както е формалното име на Португалската империя с колониите й, простиращи се на 4 континента. Няколко години по-късно Жуау се завръща в Европа, оставяйки сина си Педру за регент на Кралство Бразилия. Педру не чака дълго и през 1822 г. обявява независимост и се коронясва като император Педру I. Педру по-късно се включва и в династичните борби за короната на Португалия, а дъщеря му има важна роля в историята на португалското знаме. Та, ще чуеш, че зеленото е символ на амазонската джунгла, а златното - на плодородната бразилска земя. Не. Зеленото е цветът на династията Браганса, от която е Педру, а жълтото - на Хабсбургите, от които произлиза жена му Мария Леополдина. В жълтото поле е разположен герба на империята, който включва армилярна сфера, подобно на португалското знаме, кръста на Ордена на Христос (който се явява наследник на тамплиерите), корона с диаманти, 19 звезди, съответстващи на провинциите на империята, която тогава включва и територията на днешен Уругвай, и клонки кафе и тютюн. Е, през 1889 г. маршал Деодору да Фонсека организира преврат и обявява Бразилия за република, уж демокрация, но реално олигархия на едрите земевладелци.

Мотото, което ще рече ред и прогрес, е вдъхновено от френския философ и основоположник на позитивизма (което не е същото като оптимизма, знам, че знаеш, ама да си кажа) Огюст Конт и неговото "L'amour pour principe et l'ordre pour base; le progrès pour but", демек Любовта като принцип, редът като основа, прогресът като цел. Бразилците са пропуснали принципа, ама не е като да няма любов и самба.

Броят на звездите е 27 и отговаря на броя на щатите. В първоначалния вариант звездите са били 21, като през 1960 г. стават 22, през 1968 г. - 23, а настоящата версия е от 1992 г. Разположението им отразява звездното небе над Рио де Жанейро (22°54′30″S 43°11′47″W) в 8:30 сутринта на 15 ноември 1889 г., като точният час варира с няколко минути според различни анализатори. Надявам се, оценяваш това, че ти спестявам някои междинни и отхвърлени флагове и историята за химна на националния флаг, но ще отдадеш нужното внимание на факта, че на всеки федерален щат е зачислена точно определена звезда с точно определен размер: Мато Гросо, Амапа, Рондония, Рораима и Токантинс получават съответно Сириус, Мирза, Гама, Делта и Адар и образуват съзвездието Голямо куче; Сао Пауло, Рио де Жанейро, Баия, Минас Жераис и Еспирито Санто - Aкрукс, Мимоза, Гакрукс, Делта и Епсилон от Южния кръст; Амазонас е Процион от Малко куче (малко коте няма, сори, Божинка); Мато Гросо до Сул и Акри са Алфа и Гама в Хидра; Федералният окръг е Сигма в Октант, настоящата Южна полярна звезда; Пиауи, Мараняо, Сеара, Алагоас, Сержипи, Параиба, Рио Гранди до Норти и Пернамбуко образуват Скорпион с имена на звездите Антарес и до Мю по гръзката азбука; Рио Гранди до Сул, Санта Катарина и Парана са Алфа до Гама в Южния триъгълник; на Пара се пада единствената звезда над бялата лента - Спика в съзвездието Дева и символизира бразилските земи над Екватора (макар и Амазонас, Рораима и Амапа да имат части там).

08 август 2016

Япония

Япония с малко, но заслужено надви Катар и Бахрейн в допитване кой да е следващият флаг в блога. Не че другите няма да получат постинг някой ден, но си е друго да спечелиш.


Смята се, че ще още през 8. век император Монму използва флаг със слънчев символ. На японски знамето се нарича нисшоки (флаг със слънчев знак) и хиномару (слънчев диск), самото име на страната Нипон или Нихон означава, както много добре знаеш, "страна на изгряващото слънце", а императорът се счита за пряк потомък на шинтоистката богиня на слънцето Аматерасу. Настоящата версия на знамето е утвърдена през 1870 г. И сега вече става сложно.

В периода на Японската империя (1868 - 1945), когато чрез поредица от войни и окупации страната се разраства в тихоокеанския регион, хиномару е използван масирано в пропагандни материали, веел се е с повод и без повод (пък поводи да вееш на националния флаг се намират лесно) и става символ на японската агресия. Позорното поражение във Втората Световна война и окаяното положение на империята след нея имат съответния ефект върху всякакви прояви на национална гордост, в това число националното знаме и националния химн. И не става дума за някаква регулация, а за масовото чувство за срам - самите японци не одобряват показa и развяването на флага с червено слънце. Има лек пробив покрай Олимпийските игри в Токио през 1964 г., когато по-скоро от естетически съображения (мое да не ни кефи, ама поне да е хубавко и подредено) се доизкусуряват размера на диска и точния нюанс на червеното, и през 1989 г. при церемониите след смъртта на император Хирохито. Най-сериозна съпротива хиномару среща в публичните училища - спор около употребата му през 1999 г. завършва със самоубийството на директора на гимназията в Сера Ишикава Тошихиро (няма как да го обясня) и е един от поводите за приемането на Закон за националния флаг и националния химн, който най-накрая институционализира двата.

01 август 2016

Бенин


Бенин е държава в Западна Африка между Того и Нигерия, но с не толкова добър национален отбор по футбол. Основана е като Дахомей през 1958 г., а на 1 август 1960 г. става независима от Франция. Флагът се състои от зелена вертикална и жълта и червена хоризонтални ивици. Зеленото, червеното и жълтото, както и черното, са панафриканските цветове и идват от флага на първата независима африканска държава Етиопия. През 1975 г. името на страната е сменено на Бенин, което устройва по-добре всички етнически групи в нея (за разлика от Дахомей, свързвано предимно с народността фон), но се установява и марксистки режим, който сменя и знамето със зелено с червена звезда в горния ляв ъгъл. Бенин всъщност е името на империя, съществувала в продължение на няколко века, но на територията на съседна Нигерия. През 1990 г. комунистическият режим пада и традиционният флаг е върнат.

25 юли 2016

Молосия


Република Молосия е микронация, заемаща 0.0053 квадратни километра между улиците Мери Лейн роуд и Теритъри роуд в Дейтън, Невада. Молосия има население от 1 човек - основателят и президент Кевин Бау. 15 души годишно посещават републиката, която е във война с ГДР и разни други умерено смешни неща. Флагът на Молосия е всъщност подобаващо скучноват, подобно на флаговете на други микронации, които се опитват да изглеждат като почти истински нации.

14 юли 2016

Франция

Миналата неделя Франция за пръв път не успя да спечели титлата в шампионат, на който е домакин. Днес обаче франсетата имат повод да празнуват. На 14 юли 1789 г. побеснялата (за пореден път - парижани, какво да ги правиш) тълпа щурмува крепостта-затвор Бастилията, и, ти да видиш, я превзема и освобождава всичките 7 затворника. Бастилията е разрушена, а години по-късно на мястото е построена опера. На опера, на опера, по дяволите футбола, отиваме на опера, както неслучайно се пее във френския химн.


Флагът, който през следващите векове ще вдъхнови десетки други национални знамена заради идеалите на революцията и телешкото по бургундски, има далеч по-прозаичен произход и значение. Парижките милиции, както за по-културно започват да наричат побеснялата тълпа след щурма на Бастилията, носят кокарди в синьо и червено - традиционните цветове на Париж от герба на града. Бялото в трикольора според маркиз дьо Лафайет (участник в революцията, един от малкото преживяли касапницата по време и след нея, но и много важен човек като цяло) символизира единството на нацията, според други - монархията. Френските роялисти веят чисто бял флаг, откъдето идва и общопризнатия военен знак за капитулация (шегувам се де, няма нищо общо... или?). Леон Конье има картина, на която белия флаг постепенно се превръща в трикольор - първоначално разкъсвайки се отляво за да разкрие синьото небе, а после обагряйки се с кръв отдясно. Картината е рисувана по повод Юлската революция, но тази от 1830 г. По повод същата тази Юлска революция, а не Великата френска, е рисувана и известната Свободата води народа на Йожен Дьолакроа - сещаш се - жена с разголени гърди, развяваща трикольора с едната ръка и с мускет в другата. Абе, какво ли си прави Таня Илиева тия дни?