Изборът на национални символи, една твърде важна задача, при млади държави с по-къса хералдическа традиция, която иначе би позволила нещата да се случат от само себе си, често, по-често, отколкото си мислиш, се оказва в ръцете на случайни хора или става някак набързо, между другото. Ето, виж България - някой някога е решил байрака да се вее в бяло, зелено и червено и после ходи се разправяй с някои хора, че може нещо, свързано със страната, да не е в точно тези три цвята, в този ред, във формата на границите, с лъвове, рози, Шипка, хорá, носии и абе, дайте да сложим всичко за по-сигурно... но това е друга тема. Накратко - щетата може да е голяма, но непоправима.
В малката южноамериканска държава Гвиана (официално Кооперативна република Гвиана) обаче постъпват далеч по-предвидливо и, когато през 1966 г. страната се сдобива с независимост от Великобритания, разумните гвианци се обръщат към известния американски вексилолог (което не е същото като вентрилоквист) Уитни Смит и към престижния кралски Колидж ъф Армс с молба да разработят националния им флаг. Поводът за този постинг уви не е красотата на получилото се знаме, не че то наистина не е красиво, а това, че мистър Смит стана поредният изтъкнат човек, починал през отиващата си 2016 г. - на 76 години този ноември.
Дизайнът е доста мета, ако търсиш метата в него, но и без това става - на зелена основа, един върху друг са разположени два равнобедрени триъгълника (или стрелки) - червен с черна граница и жълт с бяла и основи откъм пилона. Цветовете си имат придадени значения, ама са класическите клишета, та няма голям смисъл.
Оф, аре - зеленото е за земеделието и горите, бялото - за реките и океана, жълтото - за природните богатства, черното - за издръжливостта, а червеното - за хъс и динамика. Видя ли, нямаше смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар