Русия

За флага на Русия стана дума, още когато тема беше нидерландският. Цар Петър I, виден почитател на всичко холандско, не само отрязва брадите на болярите и си построява нова столица на море, но и директно заимства цветовете от флага на Нидерландия, като само размества местата на полетата през 1693 г. През знаковата година 1848 г. в Прага се провежда първия Славянски конгрес, на който са приети и панславянски цветове - синьо, бяло и червено, вдъхновени от руското знаме по онова време, макар самата Русия да няма нищо общо с конгреса. По-късно панславянските цветове, а и самия руски флаг повлияват националната символика на доста нововъзникнали държави в Източна Европа (но не и чешкия/чехословашкия флаг - там историята е друга).

За военноморският флаг на Русия пък стана дума покрай галисийския, който трябваше да се прости с една ивица, за да не се бърка с Андреевския кръст на имперския флот (който чий го дири в Атлантика, ама хайде). Белият флаг със син кръст датира горе-долу от времето на царпетровия трикольор и също като него е отменен през 1918 г., когато Русия става Руска съветска федеративна социалистическа република в състава на Съюза на съветските социалистически републики. Възстановен е, също както на трикольора, в началото на 90-те. Та, ако видите кораб с Андреевски флаг някъде в морето около Варна - лошо (щото търговските кораби са си с трикольора).

И последно - през 1858 г. Александър II (a.k.a. Цар Освободител, ама заради отмяната на крепостничеството, не заради Руско-турската война от 1877-78 г.) утвърждава горния трикольор за държавен флаг на Руската империя. Известен е като "гербов флаг", защото цветовете му са взети от цвета на герба на империята - черен двуглав орел на жълт (златен) щит. Произходът на самия руски герб се свързва с герба на Източната Римска империя (или Византия, както ти е удобно), докато жълтото и черното в германския флаг, за когото писах наскоро, могат да бъдат проследени до герба на Свещената Римска империя, виж ква ирония, значи. Руският мперския флаг оцелява до 1896 г., когато е отхвърлен като нямащ нищо общо с руската символика. То все едно цветовете на Вилем Орански имат нещо общо. Жълтото и черното обаче са елемент от Георгиевската лента към ордена на Свети Георги, висша воинска награда през 19-и и началото на 20-и век. В началото на 20-и впрочем жълтото потъмнява до оранжево, а орденът спира да се връчва след Октомврийската революция. През 2005 г. (съвсем неотдавна като се замислиш) Георгиевската лента възкръсва под формата на Георгиевска лентичка, която крайно неуместно се свързва с победата във Великата Отечествена война, както в СССР и съвременна Русия наричат Втората Световна война. Имперският флаг, както и лентичката в наше време са преди всичко символ на руските монархисти, националисти, а отскоро и терористи.

Гренада

Най-важното, което трябва да знаеш за Гренада, е, че няма нищо общо с Гранада в Испания. Гренада е островна държавица, простираща се върху една част от Гренадинските острови в Малките Антили. Другата част, приготви се за огромна изненада, е заета от Сейнт Винсент и Гренадини. Гренада е изкарала известно време като френска колония, после - като британска, докато през 1974 г. не получава независимост и чудния държавен флаг отгоре. През следващите няколко години на власт е Ерик Гейри, който през 1979 г. е свален с преврат от марксиста Морис Бишъп, който от своя страна е свален и екзекутиран от съратника си Бърнард Корт през 1983 г., който е свален броени дни по-късно след военна интервенция на САЩ, на които явно им писва от комунистически преврати в Карибите. След това нещата се поуспокояват, а как изглежда страната можеш видиш в пътеписа на Варламов. 6-те звезди в червената граница на флага означават 6-те енории, на които е разделена Гренада, а звездата в центъра символизира Кариаку и Малка Мартиника - две островчета, принадлежащи на Гренада, встрани от основния. Рисунката вляво изобразява индийско орехче - страната е отговорна за 20% от световното производство на подправката, останалите 75% дължим на доста по-голямата по територия Индонезия.

Норвегия

Норвегия има прекрасен флаг и никак не е учудващо, че води в тази (донякъде) независима платформа, макар че нямам обяснение какво дири Барбадос пред Канада, Исландия, Япония и Обединеното кралство. И как няма да е прекрасен, като се състои от перфектния Скандинавски кръст в червено, бяло и синьо (един от тези цветове присъства във всички държавни флагове на света, с изключение на само два, помниш, нали?), като синьото и червеното дори не се допират.

А сега малко история зад тази красота - дизайнът е от 1821 г. и е дело на Фредрик Мелцер, но не става официален чак до 1899 г. Причината е, че от 16-и век до 1815 г., дори след разпадането на Калмарската уния, Норвегия е обединена с Дания и на пилоните се вее Dannebrog. В началото на 19-и век Дания-Норвегия застава на страната на Франция в Наполеоновите войни и загубата струва разделянето на кралството, като според Килския мирен договор Швеция получава Норвегия. Самите цветове символизират двата съюзника - червено за Дания, синьо за Швеция. До края на века норвежкия флаг се вее със знак на унията в кантона, образуван от кръста в горния ляв ъгъл. Едва през 1905 г., след референдум Норвегия се сдобива с независимост, а след още един - и с крал (републиките продължават да са непопулярни в региона), за какъвто е избран Карл Датски, приел името Хокон VII.

Германия

Накратко: Германия има две традиции в националната вексилология. Едната залага на комбинацията черно-червено-златно (защо "златно", а не "жълто" - след малко), другата - на черно-бяло-червено.

Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.

Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?

Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.

Ямайка

През 1962 г. Ямайка обявява напуска британската Западноиндийска федерация, от която остава само отбор по крикет. Веднага са обявени конкурси за текст и музика на национален химн, както и за знаме, с награда от по 100 паунда за победителите. Очаквано, подобно на Хонконг, нито едно от предложенията за флаг (повечето - в синьо, жълто и зелено, някои - с лакостовски крокодилчета, други - с 14 звезди) не се харесва достатъчно и премиерът Александър Бустаманте назначва двупартийна комисия да изработи окончателен дизайн. Първото й решение обаче - флаг с хоризонтални зелени, жълти и черни ивици - прилича прекалено на знамето на Танганайка (която малко по-късно се обединява със Занзибар и се получава Танзания). Следващият лейаут включва жълт Андреевски кръст (виж Галисия, Шотландия и Амстердам) и доста по-напушено разположение на зелените и черните полета и, разбира се, е приет възторжено. Цветовете изглеждат панафрикански, но имат придадено значение - черното е за преодолените трудности, жълтото - за природните богатства и слънчевите лъчи, зеленото - за надеждата и земеделието. Това прави флагът на Ямайка единият от едва два държавни в целия свят (за другия - скоро), в които не присъства нито червено, нито бяло, нито синьо.