Горда Стара планина, дойде ред и на родния трибагреник. Без съмнение формата му е повлияна от руския флаг, макар да не са приети панславянските цветове, както е модерно тогава. Вместо синьото в трикольора се появява зелено, което се среща често в разни хайдушки и бунтовнически байраци от средата на 19-и век. За първообраз се счита знамето изработено от Стилияна Параскевова и баща й Иван и предадено на българските опълченци в Браила през 1877 г. Не е съвсем сигурно обаче, че именно него има предвид Никола Михайловски, когато повдига въпроса за "националните бои" по време на Учредителното събрание на свободна България 2 години по-късно.
Според Конституцията знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу, Законът за Държавния печат и Националното знаме на Република България уточнява, че формата е правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5 (Германия е единствената друга европейска държава с тази пропорция), като при вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини, а цветовете са бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил. Каквото и да ти разправят или си чел, отделните цветове нямат придадено значение. И още един мит - обръщането на знамето с червената ивица отгоре не означава, нито изобщо има някакво отношение към състоянието на война (впрочем, съществува само една държава в света, където това е така).
По принцип, поставянето на зелено до червено, подобно на синьото, предизвиква едно неприятно блийдване между двата цвята. Не знам точно как и кога официалното установяване на точно този нюанс на зеленото - по-блед и синкав, а не ярък и тревист, както нерядко погрешка се представя, прави флагът по-интересен и поне за мен по-красив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар