28 юни 2017

Гърция


Много вероятно е да четеш този постинг броени дни преди, след или дори, ако нещо се е объркало, по време на лятната си почивка и горният флаг да се вее някъде наблизо. А гръцкото знаме, пусто, е красиво и балансирано - виж откъде почва националния брандинг, после идват фетата, магаренцата, мустакатите дядовци и дори мама Меркел не може да им се разсърди на тия хора и, колкото и да се муси, накрая им отпуска евромилиардите. Деветте ивици, казват коварните византийци, символизирали деветте срички от фразата Ελευθερία ή Θάνατος, демек Свобода или смърт - пет сини за свободата, четири бели за смъртта. Колкото и богата да е древната и средновековна история на ромеите, знамената не са особено важна част от държавната символика по онези времена, така че, когато в началото на 19-и век малака се вдигат на освободително движение, се озовават с цяла сюрия байряци във всякаква форма, цветове и рисунки по тях. Повечето обаче фийчърват кръст, който е и в основата на приетият през 1822 г. национален флаг, решен в синьо и бяло - като морето и небето, ах. До 1978 г. всъщност краткият вариант е държавният флаг, а този с ивиците е само морски. Морският обаче се оказва доста по-популярен и нормално - простият кръст е доста по-скучен от изместените скандинавски, да не говорим за приятната ритмика на вълните, затова и във въпросната година става един-единствен и единен национален.

Няма коментари:

Публикуване на коментар