21 февруари 2017

Гренада


Най-важното, което трябва да знаеш за Гренада, е, че няма нищо общо с Гранада в Испания. Гренада е островна държавица, простираща се върху една част от Гренадинските острови в Малките Антили. Другата част, приготви се за огромна изненада, е заета от Сейнт Винсент и Гренадини. Гренада е изкарала известно време като френска колония, после - като британска, докато през 1974 г. не получава независимост и чудния държавен флаг отгоре. През следващите няколко години на власт е Ерик Гейри, който през 1979 г. е свален с преврат от марксиста Морис Бишъп, който от своя страна е свален и екзекутиран от съратника си Бърнард Корт през 1983 г., който е свален броени дни по-късно след военна интервенция на САЩ, на които явно им писва от комунистически преврати в Карибите. След това нещата се поуспокояват, а как изглежда страната можеш видиш в пътеписа на Варламов. 6-те звезди в червената граница на флага означават 6-те енории, на които е разделена Гренада, а звездата в центъра символизира Кариаку и Малка Мартиника - две островчета, принадлежащи на Гренада, встрани от основния. Рисунката вляво изобразява индийско орехче - страната е отговорна за 20% от световното производство на подправката, останалите 75% дължим на доста по-голямата по територия Индонезия.

15 февруари 2017

Норвегия


Норвегия има прекрасен флаг и никак не е учудващо, че води в тази (донякъде) независима платформа, макар че нямам обяснение какво дири Барбадос пред Канада, Исландия, Япония и Обединеното кралство. И как няма да е прекрасен, като се състои от перфектния Скандинавски кръст в червено, бяло и синьо (един от тези цветове присъства във всички държавни флагове на света, с изключение на само два, помниш, нали?), като синьото и червеното дори не се допират.

А сега малко история зад тази красота - дизайнът е от 1821 г. и е дело на Фредрик Мелцер, но не става официален чак до 1899 г. Причината е, че от 16-и век до 1815 г., дори след разпадането на Калмарската уния, Норвегия е обединена с Дания и на пилоните се вее Dannebrog. В началото на 19-и век Дания-Норвегия застава на страната на Франция в Наполеоновите войни и загубата струва разделянето на кралството, като според Килския мирен договор Швеция получава Норвегия. Самите цветове символизират двата съюзника - червено за Дания, синьо за Швеция. До края на века норвежкия флаг се вее със знак на унията в кантона, образуван от кръста в горния ляв ъгъл. Едва през 1905 г., след референдум Норвегия се сдобива с независимост, а след още един - и с крал (републиките продължават да са непопулярни в региона), за какъвто е избран Карл Датски, приел името Хокон VII.

09 февруари 2017

Германия

Накратко: Германия има две традиции в националната вексилология. Едната залага на комбинацията черно-червено-златно (защо "златно", а не "жълто" - след малко), другата - на черно-бяло-червено.


Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.


Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?

Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.


06 февруари 2017

Ямайка


През 1962 г. Ямайка обявява напуска британската Западноиндийска федерация, от която остава само отбор по крикет. Веднага са обявени конкурси за текст и музика на национален химн, както и за знаме, с награда от по 100 паунда за победителите. Очаквано, подобно на Хонконг, нито едно от предложенията за флаг (повечето - в синьо, жълто и зелено, някои - с лакостовски крокодилчета, други - с 14 звезди) не се харесва достатъчно и премиерът Александър Бустаманте назначва двупартийна комисия да изработи окончателен дизайн. Първото й решение обаче - флаг с хоризонтални зелени, жълти и черни ивици - прилича прекалено на знамето на Танганайка (която малко по-късно се обединява със Занзибар и се получава Танзания). Следващият лейаут включва жълт Андреевски кръст (виж Галисия, Шотландия и Амстердам) и доста по-напушено разположение на зелените и черните полета и, разбира се, е приет възторжено. Цветовете изглеждат панафрикански, но имат придадено значение - черното е за преодолените трудности, жълтото - за природните богатства и слънчевите лъчи, зеленото - за надеждата и земеделието. Това прави флагът на Ямайка единият от едва два държавни в целия свят (за другия - скоро), в които не присъства нито червено, нито бяло, нито синьо.