17 декември 2018

Ковънтри


Познанията ми от обща култура за Ковънтри досега включваха, че е център на (донякъде замрялото) британско автмобилостроене и обект на най-жестоките бомбардировки на острова от Луфтвафе по време на Втората световна война. И двете обаче не с отразени в наскоро създадения флаг на града, с който той се сдобива като част от подготовката си за британска столица на културата след 2 години. В центъра обаче грее изображение на Лейди Годайва, уви, съобразено с новичката полтика на Тъмблър, демек - от уж чисто голата Годайва не се вижда и зрънце. Легендата, вярвам, су чувал - госпожата е съпруга на средновековния ърл на Мерсия Леофик, който направил данъците на гражданите непосилни, противно на молбите на жена си. Съгласил се обаче да ги свали, ако Годайва мине чисто гола по улиците на Ковънтри. Речено-сторено, гражданите се скрили в домовете си, а благородната лейди, на кон и покрита единствено с дълата си коса, направила един тегел. Само Пийпинг Том пийпнал и бил ослепен за назидание. Синьото пък е почит към тъкачната индустрия на града и се нарича ковънтри синьо, с каквото били оцветявали платовете от там в миналото. Точният нюанс не се е запазил, така че това, дето го виждаш отгоре, си е просто интерпретация.

07 декември 2018

Севиля


NO8DO се среща навсякъде в Севиля - по автобусите на градски транспорт, капаците на канализационните шахти, всякакви сувенири, а от 1995 г. - и върху флага, изписано със златни букви на тъмно червен фон. Осмицата е всъщност възелче, а за произхода на мотото има поне 4 еднакво недоказуеми легенди. Две от тях са свързани с Алфонсо X, намерил убежище в града, след като е детрониран от сина си Санчо. Според най-разпространената и сложна история, на смъртния си одър Алфонсо изрича думите No me ha dejado, в превод "Не ме изостави", а в извратено съкратения си вариант - No-Madeja-Do, като madeja не е това, което си мислиш, а намотка прежда, стилизирана в мотото като, точно така, намотка прежда. Според друга, латинската дума nodo, означаваща "възел", изразява амбицията на стария крал да си върне трона. Според трета, No me ha dejado е казано от бащата на Алфонсо Фернандо III, който завладява Севиля при Реконкистата, и се отнася за Дева Мария. Спред четвърта версия, no-то do-то идват от латинското Nomen Domini. Има и други, но няма да се спирам на тях, защото са още по-малко вероятни.

26 ноември 2018

Непал

Всички знаят кое е най-странното държавно знаме в света, много малко - защо е такова, а почти никой - че до не чак толкова отдавна е било още по-странно. Ето така:


Флагът на Непал е единственият в света, който няма правоъгълна форма, а се състои от 2 триъгълника. Тяхната символика варира - може да са върховете на Хималаите, династиите Шах и Рана или будизма и хиндуизма. Върху тях са изобразени слънцето и луната, които уви са лишени от физиономиите си през 1962 г. Жалко.

21 ноември 2018

Метиси


Метисите - думичка от френски произход, с която се наричат потомците на смесени бракове между европейски заселници и хора от коренното население в Америките, се сдобиват с флаг (или по-точно 2 флага - син и червен) преди битката при Севън Оукс (днешен Уинипег в Канада) през 1816 г., когато метисите от Северозападната компания разбиват метисите от компанията Хъдсън бей. Това, което компаниите делят, е добивът на кожи - спомни си сюжета на Завръщането с Дикаприо, чието действие обаче се развива от южната страна на канадско-щатската граница. Флагът изобразява символа за безкрайност, който, очевидно, обозначава безкрайното единение на двете раси - доста напредничава концепция за ловци на бобри от началото на 19-и век.

15 ноември 2018

Сейшели


Хората си нямат работа. Най-представителен за флаговете на всички държави по света, опростени до стойностите на хералдическите цветове, оранжево, кафяво(?) и небесно синьо, се оказва този на Сейшелите. А той е изненадващо нов - от 1996 г., което го прави и последното хубаво нещо, случвало се в сферата на националната вексилология. Предишното знаме - червено и зелено, разделени от бяла вълнообразна ивица, е копие на символите на Народната партия, управлявала малката островна държава в Индийския океан от 1977 г., и се оказва неподходящо след падането ѝ от власт.

05 ноември 2018

Таволара


Картата на Европа е нацвъкана с микродържави, създадени преди векове от твърдоглави благородници и оцелели кой знае как с различна степен и форма на независимост до наши дни - Сан Марино, Андора, Лихтенщайн, Монако. Историята на Таволара - миниатюрен остров на изток от Сардиния, е подобна, минус оцеляването. През 1836 г. Джузепе Бертолеони, със санкцията на Карл Алберт, тогавашния крал на Сардиния, се обявява за владетел на Кралство Таволара. През следващия близо век короната преминава през главите на Паоло I, Карло I, Паоло II и Марианджела, която завещава кралството на Италия при смъртта си през 1934 г., макар вторият Паоло да претендира за "трона" чак до 1962 г., когато голяма част от острова е заета от радиопредавателна станция и база на НАТО. Знамето на Таволара е бяло, с герб - златна шестолъча звезда на червен фон. Честно казано, нямам представа какво символизират, но ако случайно се окажеш на място, можеш да попиташ актуалния глава на фамилия Бертолеони - Тонино, който държи кръчмата Да Тонино - кралят на Таволара.

12 октомври 2018

Лесбийска брадва


Флаговете, с които се отбелязват общностите на хората с по-различна сексуалност, варират от невинни разноцветни дъги до напълно необясними символи, какъвто е случаят с лесбийките. Черният триъгълник идва от Нацистка Германия, като с него са отбелязвани различни групи хора, смятани за асоциални, в т.ч. цигани и лесбийки, които не са спомагали за множенето на арийската раса, нали. За лилавото, признавам си не знам, но ще приемем, че е избрано просто ей така, от естетически съображения. Двойната брадва - лабрис на гръцки и, иронично, бипенис на латински, която може би те озадачава най-много, е характерна за древногръцката минойска цивилизация и поради някаква причина - асоциирана с матриархата.

08 октомври 2018

Обединени земеделски работници


Не е това, на което прилича. Всъщност е точно обратното. Обединените земеделски работници е синдикат, получил се от обединението на Организационния комитет на земеделските работници на Лари Итлионг и Националната асоциация на работниците във фермите на Сесар Чавес и Долорес Уерта, възникнали в началото на 60-те в Калифорния, за да защитават правата на бачкаторите, предимно от филипински и мексикански произход. Идеята за опростено изображение на орел в ацтекски стил, което бързо достига култов статус сред латиносите в САЩ, е на брата на Сесар Ричард Чавес, а Андрю Серменьо го доизпипва графично. Черното символизира тежкия труд, бялото - надеждата, а червеното - саможертвата. Наистина обаче недоумявам как никой не се притеснява от идентичния лейаут с флага на Нацистка Германия.

02 октомври 2018

Амбазония


Амбазония може да звучи измислено, а и флагът й изглежда така, но е една от непризнатите държави в Африка. Всичко започва след Първата Световна война, когато Великобритания и Франция си поделят германската колония Камерун, като основната част става френска. Териториите, администрирани от англичаните са известни като Северен и Южен Камерун - първият минава към Нигерия, а вторият става част от независим Камерун през 1961 г., където, парадоксално, се намира на северозапад. Името на Камерун - сега, убеден съм, ще научиш нещо ново - идва от португалската думичка за скариди - camarões. През годините има няколко движения за самоопределяне на англофилски Камерун, ребрандиран вече като Амбазония, като последното ескалира през 2016 г., а кризата продължава и до днес. Всеки елемент от знамето си има точно определено значение - синьото е за демокрацията, бялото - за прозрачното управление, гълъбът е за Бог, а зелената клонка в човката му е вярата в добрите вести, 13-те златни звезди пък съответстват на броя на провинциите.

27 септември 2018

Лестършър

Лестършър е графство баш в средата на Англия. Името му очевидно идва от град Лестър, който обаче се управлява отделно административно (това е важно, чети нататък). Безспорен символ на графството е лисицата, макар и заради грешната причина - районът е център и родно място на вече забранения лов на лисици. Въпреки това, лисицата не присъства във флага на Лестършър, който всъщност е официален флаг само на Съвета на графстовото.


В действителност флагът изобразява символи, свързани с 4 от най-изтъкнатите благороднически фамилии от региона през Средните векове. Емблемата с цвете, на хералдически език - синкфойл, демек "5 листенца", вдъхновено вероятно от цвета на огнивчето, идва от рода Дьо Бомонт. Хермелинът пък напомня за нормански произход на управниците. Лъвът, както и назъбеният мотив са символ на Дьо Монфорт. Щраусовто перо е за Джон Гонт, който в един момент дори е претендент за крал на Кастилия (от времената преди Испания да стане Испания), а разкикерченото нещо долу вдясно всъщност е ръкав на средновековна одежда, явно на някой от рода Хейстингс.

Проблемът на флага, е че символизира само Съвета, който не управлява самия град Лестър, докато цялото графство си няма официално знаме. Затова и една сравнително нова инициатива, която вкарва лисицата в играта, но запазва синкфойла и зигзагообразния елемент, който тук подозрително напомя за планини, каквито в Лестършър няма.

18 септември 2018

Японските префектури

По-редовната честота на постване в този блог може да се обясни със сравнителната стегнатост на тематиката, но не и този път. Защото префектурите в Япония са 47 - 43 стандартни, 2 градски (Осака и Киото), 1 териториална (Хокайдо) и 1 метрополна (Токио). Знамената им обикновено, но не винаги, се състоят от символа на префектурата върху цветен фон. Самите емблеми са изчистени и симетрични дотолкова, че повече напомнят банкови лога, отколкото хералдически знаци. Ще ги карам по азбучен ред, или поне по Хепбърнската романизация на японския език.


Символът на Айчи е комбинация от хирагана буквичките, съставящи името й, а формата напомня за фигурките на делфини върху покрива на замъка в столицата Нагоя. Делфините дават и името на футболния отбор Нагоя Грампус, чийто най-силни години са в средата на 90-те, когато на скамейката е Арсен Венгер, а на терена - Гари Линекер и Пикси Стойкович.

Акита, със столица Акита, се намира в северната част на Хоншу, а символът е устремена стилизация на сричката а на катакана.


Аомори, със столица Аомори, се намира в най-северната част на Хоншу. Името значи "зелена гора", а странната фигура е формата на префектурата на картата - двата щръкнали края са полуостровите Шимокита и Цугару.

Катакана сричките чи и ба означават "хиляда листа", а не шурикен, както си помисли, и образуват емблемата на префектура Чиба. Жълтото ръбче идва от официалното цвете на региона - рапицата.


Ехиме е един от случаите, при които емблемата и символа на флага се различават, но и двете изобразяват цвят на мандарината Сацума.

Емблемата на префектура Фукуи е името й в катакана и, подобно на почти всички останали тук, символизира хармонията и стремежа към възход. (Знакът на едноименната столица е още по-силен обаче.)


От Фукуока на остров Кюшу са си заплюли цвета на японската (че каква да е) кайсия (известна и, по-неочаквано, като китайска слива).

Емблемата на Фукушима изобазява ядрен реактор изместен леко вляво от цунами. Не, шегувам се.


Гифу избухва със символ в стилистиката на китайския печатен шрифт, зеленото, ще се изненадаш, е за връзката с природата.

Това в средата е миниатюрно изображение на йероглиф с името на префектурата Гунма, което значи табун, трите полумесеца около него са за трите най-високи планини в провинцията Акаги, Харуна и Мийоги (първите два са и угаснали вулкани).


Изглежда мистериозно, но Хирошима залага просто на стилизация на сричката хи на катакана.

Когато видиш емблемата на северния остров Хокайдо, вероятно ще я помислиш за снежинка. Но е звезда - символ на надеждата, синьото е за морето и небето, бялото все пак е сняг, а червеното - енергията на народа.


Може да не си чувал за префектура Хього, но столицата й Кобе е прочута с телешкото. Флагът е син за морето и Вътрешното море (да, има такова), а символът е поредната щура стилизация на канджи сричката хьо.

В Ибараки са закичили бяла роза, вечна дружба, харакири, сайонара!


А сега един (малко объркващ, ще видиш) урок по японски. 石 (иши) ще рече камък, 川 (кава) - река, двете заедно правят Ишикава, а емблемата е като лого, получено в публичен конкурс, защото обединява формата на провинцията на картата и изписването на името в канджи, с разликата, че изглежда яко.

岩, което обединява символите за камък (отдолу) и планина обаче е начина, по който се изписва Ивате, а стилизираният знак е най-красивото нещо което ще видиш днес. Е, преди да продължиш да скролваш надолу, щото има още красоти.


Още една река, този път въздушна, в името на Кагава и най-после флаг, който не е син, а зелен, заради растението на префектурата - маслината.

Кагошима се намира на най-южното крайче на остров Кюшу, а на знамето обгражда вулканичния остров Сакураджима в червено.


Ще оставя на фантазията ти да прецени какво е искал да (по)каже авторът на символа на Канагава.

В Кочи съвсем са се оплели, обединявайки канджи и катакана в нещо, което изобщо не прилича на буквичките, но може да свърши работа като лого на нефтохим.


Знакът на Кумамото е хем катакана сричката ку, хем напомня формата на остров Кюшу.

Префектурата е кръстена на главния си град и стара столица на Япония Киото, а цветенцето всъщност идва от канджи символът за кио - 京.


Няма да повярваш (е, може и да повярваш, знам ли те колко си доверчив), но и двете емблеми на флаговете отгоре са стилизации на хирагана сричката み (ми). При Мие е оформена така, че да напомня за перла (с които е известна префектурата), а при Мияби - на детелина.


В Миязаки са взели ми-то от катакана и са го стилизирали като стълбичка - символ на прогреса.

А в Нагано са такива фенове на Междузвездни войни, че са оформили на като Звездата на смъртта. Или пък като планина, отразяваща се в морската повърхност, всичко е възможно.


Харагани, катакани... глупости - Нагасаки взима директно N и го оформя като гълъба на мира (измислен от Пикасо впрочем), заради едни атмони бомби, сещаш се.

При Нара отново играе на-то - всъщност малко по-очевидно, ако не бях ти наприказвал ония глупости за Звездата на смъртта преди малко - този път всяка точка си има значение, но те са пак по линията природа-хармония-прогрес, знаеш вече.


Окей, знам, че трябва да приключваме по-бързо, затова накратко - това са Ниигата и Оита.


Окаяма и Окинава имат два от възможно най-японските символи в серията - първите са с канджи във вида на сърдит самурай на лилав фон, вторите имат сеизмично О в червено кръгче.


Символът на префектура Осака всъщност се казва "хиляда кратунки" и идва още от управителя на областта през 16-и век даймийо Тайотоми Хидейоши, макар, надявам се, значението му да е изгубено във времето. Синьото е за морето, как иначе.

При Сага е по-лесно (и, може да се каже, безболезнено... хаха, каква шега) - цвят на камфорово дърво на зелен фон.


Едно от значенията на името Сайтама е украшение и символът й е точно такова, съставено от 16 магатама орнамента, напомнящи на елемент от даоисткия таегук във флага на Корея.

Емблемата на Шига е стилизация на името й в катакана, но и напомня за формата на езерото Бива, което заема едно 17% от цялата й територия.


Ах, Шимане сигурно е японската столица на ескейп руумовете, нямам друго обяснение. Ши може да означава много неща на японски, например "смърт" и "4", затова, сигурно си чувал, на някои места сградите пропускат четвъртия етаж в номерирането. В префектурата са играли на сигурно и недвусмислено са изобразили 4 ма-та на катакана.

Шизуока се гордее гледката към Фуджи, който е изобразен и като контур в емблемата на провинцията, чупката отдолу обаче е за залива Суруга.


Отляво е Точиги, на чийто флаг е седемдесетарска версия на канджи сричката 栃 (точи).

Отдясно най-после стигаме до Токио. Емблемата на града и префектурата всъщност е минималистично зелено листо гинко, не и обаче на флага. Върху него, на лилав фон е изобразено слънце, едновременно стилизация на канджите 東 (изток), 京 (столица) и означение за център.


То ще рече "птица", затова не е изненадващо, че Токушима и Тотори (да не се бърка с моя съсед Тоторо, който прилича повече на котка) са подходили сходно към хирагана сричката と. Синьото при Токушима идва от традиционното за провинцията производство на индиго, а при Тотори - за да се объркват гайджините. Официалните птици на двете префектури впрочем са чапла и мандаринка.


Префектура Тояма се намира в централно Хоншу, със столица Тояма, разположена на бреговете на Японско море и залива Тояма. Официалното дърво на преектурата е японския кедър, цветето - лале, птицата - тундрова яребица, рибата - светещ калмар, а бозайникът - серау. На флага отново е изобразена сричката то, този път оформена като планината Татеяма.

Уакаяма е една от по-скучните провинции на страната, но с нея идва и края на безкрайното то - стилизацията е на катаканата за уа - ワ.



За финал имаме 3 вариации на канджито яма 山, което ще рече "планина". При Ямагата планината е и вълните на река Могами, при Ямагучи е птичка, летяща към слънцето, а при Яманаши, която е другата префектура освен Шизуока с достъп до Фуджи, дублира белите контури на вулкана на лилав фон - за гроздето, отглеждано там.